FacebookTwitterLinkedin

История на Банско

Около 1850 година е основана Банската българска община — организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата „Света Троица“, осветена през 1835. В ръководството на общината влизат влятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 60 и 70-те години на 19 век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива в 1857 година се изгражда нова училищна сграда, преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ в 1850 година и монтирането на часовников механизъм в 1865 година.

През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 и Илинденско-Преображенското въстание 1903 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Бранско (Bransko) е посочено като село със 798 домакинства и 2700 жители българи.

 

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Банско е най-голямото селище в Разложката каза. В него живеят 6500 българи-християни.

При избухването на Балканската война в 1912 година 131 души от Банско са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на чети водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Два дена по-късно един от големите български поети Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България. За първи кмет е избран Асен Тодев.

Миналото на Банско е забулено в древността. За него свидетелстват останките от няколко антични крепости, тракийски надгробни могили, средновековни поселения и църкви в землището на града. Първото документално потвърждаване за съществуването на селището е от 1576 година.

През Възраждането Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. Предприемчивите му жители установяват търговски връзки със селища по Егейското крайбрежие, Централна и Западна Европа, като пренасят стоки с конски кервани и откриват кантори там.

Разширените контакти събуждат рано националното самосъзнание на населението. Банско е родно място на Паисий Хилендарски – родоначалник на Българското възраждане, на Неофит Рилски – един от най-видните български просветители, на Тома Вишанов /Молера/ - основател на Банската художествена школа, на много именити дейци и участници в борбата за национално освобождение, за да се стигне до Никола Вапцаров – един от най-гениалните поети на България.

В Община Банско има над 130 архитектурно-исторически паметници на културата, от които 7 с национално значение. Регистрирани са над 100 археологически обекти. Музейният комплекс разполага с много добра и отлично функционираща мрежа.

Музейните обекти в Банско са неразделна част от незабравимия свят на миналото. В тях са събрани предмети на бита от различни епохи – археологически находки, етнографски материали, самобитни носии, старопечатни книги и ръкописи, оригинални икони и дърворезби, богат снимков материал.

В продължение на няколко десетилетия родолюбивите банскалии изграждат музейните обекти, в които да се покаже богатото културно-историческо наследство завещано и съхранено от дедите им.

Духът на миналото е пренесен през времето. Неповторимата природна красота на Пирин планина, съчетана с богатото културно-историческо наследство, превръщат Банско в притегателен туристически център през всички сезони на годината.

 

В документи от турския данъчен архив на Татар-Пазарджишка кааза, публикувани в книгата "Асимилаторската политика на турския завоевател" (изд. на БАН), научаваме, че Банско е едно от най-големите селища в Разложката котловина през периода 1570 - 1660 г. Възникнало е от сливането на три махали, след което броят на къщите му достига четиристотин. В същия архив са посочени фамилии, отглеждали стада от по 4000 овце и рогат добитък. От тях е трябвало да заделят 400 глави за турския данък, наричан "десятък".

През втората половина на ХVII век за развиващата се все повече индустрия в Западна Европа са необходими суровини в големи количества. Предприемчивите банскалии се насочват натам - най-напред като кераджии с коне, а после и като прекупвачи-търговци. Преработваните в Банско кожи (сахтиян) и висококачественият памук от беломорските селища намират добър пазар във Виена, Лайпциг, Будапеща, Париж и другаде. И сега старите банскалии разказват, че по онова време са ходили в Солун и Кавала на "ишчилък" - чепкане на памук, а стадата са откарвали на "кашла" през зимата по беломорските пасбища.

В тези европейски градове търговците-ангросисти от Банско имали свой складове и кантори. Синовете и внуците си "назначавали" да установяват делови контакти и едновременно с това да се учат във висши европейски училища, важна предпоставка да се издигнат в живота. Така братята Лазар, Михаил и Иван Германови-Голеви откриват собствена финансова къща "Банка-Германови", която отпускала заеми на младото сръбско княжество. Лазар и Михаил, който бил дипломат при сръбския крал Обретенович, дали 28 народни песни от Разложко на известния сръбски фолклорист Вук Караджич, който ги включва в "Додаток к Санктпетербургским речникам" (1822 г.). Заслугата на този учен е голяма, защото приобщава в онова далечно време българския фолклор към световната култура.

В обратния си път от европейските столици търговците докарвали най-различни манифактурни стоки и ги продавали с голяма печалба. За охрана на богатите си товари наемали бедни турци от околията. Освен хилядите минцове и жълтици и това обстоятелство подсилвало самочувствието на банскалии като работодатели и господари на деня.

Знатният банскалия хаджи Вълчо Баанов със свои средства е строил пътища, мостове и ханове за удобство на керваните си, наброяващи до стотина коне. По настояване на брат си Лаврентий, игумен в Хилендар, дарява крупна сума за изграждане на черква, камбанария и цяло крило жилищни сгради за българските монаси в Света гора. Името му и сега можем да прочетем на паметна плоча. Хаджи Вълчо е спомоществовател и на Рилския манастир, за което има писмено свидетелство.

Името на игумена Лаврентий е свързано с развръзката на дългия спор около родното място на отец Паисий. Проф. Йордан Иванов на 15 февруари 1938 г. публикува статия във в. "Зора", в която разказва как е стигнал до своя научен извод за разрешаване на подетия спор. Самият Паисий в предисловието на "История славяноболгарская" пише: "И я составих в манастира Хилендар при игумена Лаврентий, мой роден брат от една майка и по-стар от мене: той тогава имаше 60, а я - 40". В дългогодишната си изследователска работа върху манастирските архиви в Хилендар професорът се натъква на следната кондика: "1765-о лето, януари, 17-и ден, какво е дошел кир проигумен Лаврентий сос поклонници от Банско и са дарили манастиро со сребрени три кръстове и сос грош 1153. И на той ден какво е обрекъл на Света Богородица своята отцова кукя в Банско за хилендарски метох, за вечно да е така..."

Доказателството е повече от категорично - Паисий и Лаврентий са братя и са родени в Банско. А метохът изгаря при големия пожар през 1936 година.

Много от замогналите се банскалии посещават Божия гроб в Ерусалим. Фамилиите им приемат представката "хаджи" - Хаджитодорови, Хаджибенини, Хаджирускови, Хаджирадонови, Хаджистоянови и др. И днес можем да разгърнем пожълтели тефтери, в които калиграфно, на български език са вписани ясно и пригледно техните търговски сметки по двойно италианско счетоводство. Виена е изписана със старото й название Беч, а френската столица навсякъде е Парис. В своята книга за Паисий Хилендарски акад. Михаил Арнаудов е поместил факсимиле от писмо с дата "1824 г.", в което се говори, че братята Германови и Димитър Хаджиниколов от Банско са закупили голяма стока от Беч и Парис.

За да запазят селото и богатството си, тукашните люде е трябвало да се справят с кърджалиите - турски разбойници, наричани тука "айти". Те нахлували по 50-100 човека, грабели и плячкосвали всичко, което им харесвало. Била сформирана малка дружина с войвода Терзи Никола, която се подготвяла за нападение при сгоден случай. Такъв не закъснял. Чобан Гега и неговата тайфа, която наброявала стотина разбойника, след незапомнен обир на богати семейства в Банско, се отправила през планината за Мелник. Терзи Никола и неговите момчета издебнали грабителите и ги нападнали през нощта. Догарял големият огън на поляната над Дамянишката река, а пияните кърджалии лениво се протягали в първа дрямка. Всеки банскалия от дружината трябвало да си избере един жив нишан и да стреля. Разбойниците во главе с главатаря били избити до един. Хълмът над реката е наречен "Главите", тъй като дълги години се въргаляли черепи и кости.

Оттогава турчин не е замръквал в Банско и конак не е имало. Когато през ХVII век голяма част от населението на Разложката котловина е помохамеданчено насилствено, в Банско станал мохамеданин само един човек - Хасан, син Йованов.

Прочети 11816 times

Медия

Още в тази категория: Разположение »
Банер

Предстоящи събития

Няма събития
Вие сте тук: