FacebookTwitterLinkedin

Личности от Банско

Митрополит Неофит Рилски (1700 - 1771)

bansko neofit rilski

Неофит Рилски, един от най-големите просветители по време на Възраждането.
Ръкоположен е за самоковски митрополит през 1753 г. Носил дълги години с достойнство владишкия си сан, обичан и уважаван от право-славните българи.

Митрополит Неофит е сред активните участници в борбата за отстояване на народност и вяра, срещу опитите на цариградския патриарх да сложи ръка върху българските епархии. Неофит Рилски работи като учител на различни места в България. През Възраждането в Рилския манастир той основава килийно училище и в него развива голяма педаго-гическа дейност .
През 1835 г. издава „Болгарска граматика“ и „Таблици взаимоучителни“. През 1836г създава първият български глобус, а през 1837 г. излиза от печат неговият първи учебник от поредицата за взаимоучителната метода - „Краснописание“.

 

Детски и юношески години

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според други сведения това става през 1790 година в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си.

Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографа Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей, който го покалугерва през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а след това - и във Велес.
Учителска дейност
Корица на „Българска граматика“

През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанският ферман от 10 ноември 1833 година.

Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.

Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 година създава първия български глобус.

През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение“ (1835), „Болгарска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).

След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. След като получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно - „Христоматия славянского язика“.[1] От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.


Последни години
Надгробната плоча на Неофит Рилски до църквата на Рилския манастир

През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.[1]

Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.

Съчинения:

    Болгарска грамматика сега перво сочинена. Крагуевац, 1835
    Болгарска грамматика сега перво сочинена. Крагуевац, 1835
    Болгарска грамматіка, Крагуевац 1835
   Краткое и ясное изложение за разделението, начертанието, именованието и произношението на писмената и правила за срицанието, просодиата и слогат и за правото чтение на грецеския язык. Белград, 1835
    Новый Завет Господа нашего Иисуса Христа. Сега ново преведенный от славенский на болгарский язык от Неофита, иеромонаха Рылца. Издание трето. Лондон, 1859

 

 Лазар Тодоров Герман (Голев)

Лазар Тодоров Герман (Голев) е роден около 1770г. Единият му брат – Михаил Германович, става високопоставен дипломат на сръбския княз Милош Обренович, а другия – Иван Герман е банкер в Дубровник и Венеция. Лазар Герман е крупен търговец, чиито кервани обикалят почти цяла Европа. През 1832г., като коджадашия (кмет) на Банско е инициатор и основен дарител за изграждането на катедралната църква “Света Троица” в Банско.


Тома Хаджиикономов Вишанов (Молера)

Тома Хаджиикономов Вишанов (Молера) е български възрожденски зограф и живописец, поставил в края на XVIII и началото на XIX в. началото на Банската резбарско-живописна школа. Нейни най-видни представители са синът му Димитър Молеров и внукът му Симеон Молеров. Сам или съвместно със сина си Тома Вишанов е участвал в изографисването на множество храмове и манастири в родния му град Банско, в Рилския манастир, църквите в Разлог, Добринище, Осеново, Кюстендил, Бобошево и на други места в Югозападна България.

bansko toma vishanov


Марко Георгиевич Везьов

Първи братовчед на Неофит Рилски, а също на братята Герман. Крупен търговец, той бил генерален консул на княз Милош Обренович в Калафат и Свищов през 1842г. Известен като голям родолюбец и радетел за българското просветно дело, през 1856г. Марко Везьов дарява голямо дворно място за изграждане на класно училище в родния си град Банско. Той мецеденства издаването на буквар , изпреварил с 32 години известния български буквар от този вид – Рибен буквар.


Преп. Паисий Хилендарски (1722-1773) 

 

bansko paisyi


 

Български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали и започва да пише "История славеноболгарская", която завършва през 1762 в Зографския манастир.
При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите.


Никола Вапцаров (1909-1942)

bansko vaptsarov

 

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села.[6] От друга страна като юноша той попада под силното влияние на д-р Борис Майлер, комунистически агент от НКВД. Майлер се озо­вава в Бан­­ско и живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров, скрит зад легенда на бело­гвар­­дей­ски емигрант. Майлер дори успява да се сближи с Ванчо Михайлов, но бяга обратно в СССР след провала на комунистическите метежи през 1923 г. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на комунистическото крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна къщата в Бан­ско е била местната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа[7].

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира баща му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.
Никола и Йонко Вапцарови.

Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена. След смъртта си бива амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Свидетелство на Вапцаров от ВВМУ

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България.

Патриотизмът на Вапцаров и възгледите му по македонския въпрос

Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. С риск за живота си, родителите му участват в българското национално-освободително движение в Македония и активно работят за българщината. Самият Н. Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това проявява българското си национално съзнание, но и горещия си романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна от 1934 г. по македонския въпрос - за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на Македонския литературен кръжок през октомври 1938 г. се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“. Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията обхванала цялата страна Македонският литературен кръжок се саморазпуска. Седмичникът „Литературен критик“, чийто главен уредник фактически става Вапцаров в броя си от 20 април 1941 г. приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ. За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин. Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.
Други

Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на човека, от когото Йонко - бащата на Никола, купува къща с вапцарница. Йонко променя фамилното си име на Вапцаров.

Днес името на Вапцаров носят:

    Висшето военноморско училище във Варна, където той е учил,
    Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград,
    Професионална гимназия по електротехника и електроника "Никола Вапцаров" в Благоевград
    СОУ "Никола Вапцаров" - гр. Приморско и много други училища и организации в страната.

Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.

Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с това. „Вапцаров“ на Дамянов намеква за тези събития.
Скандал около гроба

Гробът на Никола Вапцаров на Софийските централни гробища е практически унищожен. Гранитната плоча върху гроба на Вапцаров е разбита на малки парчета. С киселина е заличено и името на поета от надписа на мраморната плоча. На мястото, според един от гробарите, са останали само костици от черепа и крайниците. Формалният повод е, че през ноември 2008 г. в гроба на поета е погребана негова племенница, без за това да са уведомени останалите наследници. Няма яснота кой и защо е дал разрешение.

Прочети 8713 times
Банер

Предстоящи събития

Няма събития
Вие сте тук: