FacebookTwitterLinkedin

Читалище Никола Вапцаров-Банско

 

bansko chitalishte 14

Отбелязвайки своята 115 годишнина, читалище „Никола Вапцаров” в Банско продължава да пази съкровените достояния на миналото и дава пример как да се откликва на съвременните художествени предизвикателства.

Във време на всеобщ културен срив тази светиня се въздига и доказва, че духовността е първостепенна и насъщна нужда. Читалището преживява ново възраждане, черпейки вдъхновение от големия юбилей - за по-малко от година сегашното му ръководство даде нов живот на културно-просветните дейности и заздрави основите за едно плодоносно бъдеще. Тези усилия срещат безценната помощ на кметската и общинска управа. Читалището се радва на подкрепата на местната общественост. Извисява го трудът на читалищните дейци. Одухотворява го художественото дръзновение на стотиците самодейци.

         Самодейността на Банско е жив отклик на възвишения зов на Паисий за пробуда, на дерзанието на Неофит Рилски да въздигне новобългарската просвета, на прозренията на Вапцаров да оплоди родното слово с чувствителността на новото време. Още първооснователите на духовното средище са осъзнавали силата на доброволното отдаване на изкуството. В началните години те създават театрална трупа, която с първото си представление „Многострадалная Геновева” препълва училищния салон с хора, дошли да съпреживеят „чудото”. През десетилетията читалищните театрали не спират да вълнуват духовете на банскалии. Не случайно тъкмо в годината на 115-ия юбилей местни творчески сили от сцената отправиха послание към връстниците си да отхвърлят изкушенията на дрогата.

         През 1922 г. с оперетата „Цигани” от Пушкин самодейци за първи път представят това изкуство в родния си град. В тези години възторженият Ангел Балев създава към читалището и първия смесен хор за школувано пеене. Пак негова е заслугата в Банско да зазвънти китаро-мандолинен оркестър, в който свири и бъдещият патрон на читалището Никола Вапцаров, чиято 100 годишнина също се чества със 115-ия юбилей.

         След 9.IХ.1944 г. дейността на читалището следва идеологическите изисквания на времето, но самодейността набира нови сили. Под диригентството на Любен Чучулайн се възстановява смесеният хор. По това време се създава и танцов състав с ръководител Георги Захов, действа естрадният състав на Валентин Леанов, Снежана Йопева води кръжок по художествено слово и др.

         В началото на 60-те години на ХХ век се появява Банската мъжка група – България и светът чуват самобитното двугласово пеене, извисяващо се до дивните върхове на Пирин и звучащо само в Банско. От групата, известна като Мацуревата, се нарояват и други сродни формирования, които съществуват и днес, като групите на Георги Гюмов, „Стар мерак” на Борис Попов, младежката фолкрона група с ръководител Димитър Касапинов. Към читалището се раждат и женските фолклорни групи на Йорданка Кехайова и „Глазненски напеви” с ръководител Надка Хаджиласкова. Десислава Баханова и Райна Асева оживяват традицията на танцовия фолклор. Водейки Детския тамбурашки оркестър иконом Георги Касапинов дава път на млади дарования и осъществява приемственост в народното изкуство. Но венец на народното творчество в Банско е новосъздаденият Ансамбъл за автентичен фолклор, заявил възторжено присътвие през юбилейната 2009 година – една мечта от музика, танци, слово и цветове е действителност.

         Банско вече има Мажоретен състав и Школа по модерни танци, ръководени от СилванаХанджийска, нов Естрадно- вокален състав с ръководител Юлия Рускова и Младежка театрално-музикална формация.

         Самодейците на Банско – това са безкористните воини на духа, които даряват съгражданите си с достоянията на художествената култура, подкрепят устрема на града да става национално и световно спортно, туристическо и културно средище. За 115-годишния юбилей на читалището самодейците дават най-доброто от себе си и ваят новото лице на стародавно Банско.

Прочети 9781 times

Медия

Банер

Предстоящи събития

Няма събития
Вие сте тук: