Places around

Село Добърско е на 18 км. северно от Разлог в южните склоновете на Рила на 1070 м.н.в. Селото има прекрасен изглед към Разложката котловина, величествения Пирин и безкрайните Родопи.

Добърско е високопланинско село в Югозападна България, влиза в юрисдикцията на Община Разлог. Разположено е в южните склонове на Рила планина, 1050 метра надморска височина, от където започва защитената територия на Национален парк "Рила". Добърско e oтдалечено на 170 км от София и Пловдив, 70 километра от областния център Благоевград и Гоце Делчев, на 80 км от Велинград, на 13 км от село Баня, на 18 от Банско и Разлог. Старинно българско селище с характерен диалектен говор от западно-югозападното българско наречие.

Селото е най-старото в района. Разположено е на пътя, който някога е свързвал Рилския манастир със Светогорския манастир. Има сведения, че боляри от старопрестолните столици на България – Плиска и Преслав се заселват в Добърско, като пренасят своите богатства и култура.

Културно наследство и туризъм:
Добърско е атрактивна туристическа дестинация в полите на величествената Рила планина със съхранени традиции, обичаи, автентичен фолклор и занаяти.

- Храмът „Св. Св. Теодор Стирон и Теодор Стратилат" в с. Добърско

Храмът представлява трикорабна базилика от 17 в. построена наполовина в земята с цел да не навлече гнева на Османската империя. Стенописите й със сцени от живота на Христос са забележителни и красиво консервирани. Храмът е построен през 1614 година и е единствен по рода си със своите икони - изографисани на всичките и стени. Броя на изографисаните образи в храма надхвърля 460, което имайки предвид малката площ, върху която са разположени е постижение на религиозното изобразително изкуство само по себе си. Заради тях храмът е обявен за Национален паметник на културата. В "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" могат да се видят творбите на местните майстори.

Доста атрактивен за посетителите на селото и църквата е и стенописът на Исус Христос във форма, приличаща космически кораб. 

В двора на храма има извор, който се смята за лечебен и също пази история, обвита в легенди. Според преданието първите заселници в Добърско са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници. Те намират изцеление от лечебната вода, която извира в двора на църквата. Легендата още гласи, че с водата от изворчето в двора на старата църква е лекувал очите си и Климент Охридски. Всички тези легендарни предания са олицетворени по стенописите на църковните стени на "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Една от легендите гласи, че цар Иван Шишман, на когото селото е било познато се е венчал именно в тази църква.

- Водопадът „Щрокалото”.

Най-близката забележетелност, на 5-6 минути от селото, е живописният 30 метров водопад „Щрокалото”. Покрай него се вие и малката рекичка Клинеца, която разделя селото на източна и западна част. На 7 км от селото е разположено и т.нар. Вековно дърво. Според експерите то е Доклюва ела, която е приблизително на 500 г. Корените на елата са излезли на повърхността и приютяват туристи, застигнати от дъжд или буря.

- Копаната църква

На 40 мин. пеш се намира оброчището „Копана църква” /Св. Троица/. Копаната църква е малък импровизиран параклис със запазени останки от параклиса "Света Троица" близо до вековен черен бор, под чиято, излязла на повърхността на земята коренна система, можеха да се подслонят много хора. За съжаление вековния бор вече не съществува, тъй като се сгромоляса от тежестта си на 15 август 2010 г. (Богородица). Дендролозите смятат, че това е Доклюва ела и е на възраст приблизително на 500 г.

- Селски туризъм

Добърско успешно си пробива път в селския туризъм. Интересна атракция е посетителският център "Добърско", който се намира на изхода от селото по посока Национален парк "Рила". Там е изнесена интерпретивна експозиция за глухаря, рилската иглика, традиционни сувенири и рекламни материали. Ще ви почерпят с планински билков чай, приготвен на пясък, може да наемете водач за кратки планински преходи по маршрут в Рила и Пирин планина и много други забавления от региона.

Благоприятна е и близостта на село Добърско до популярния балнеокурорт Баня и ски центъра Банско, разположени на 18 км северно от планинското село. Отсядайки в Добърско, веднага ще почувствате силата на чистия планински въздух, а красивата гледка към долината ще замае погледа ви. Много от местните жители предлагат в къщите си подслон за туристи, което е истинско преживяване. Ще почувствате самобитния живот, селската обстановка, мирис на трева, прекрасната песен на чучулигата. За любителите на планинските преходи - от тук започва раят. От тук минават много маркирани екопътеки в посока най-красивите места в Рила планина.

- Археологични факти и находки:

Името Добърско стои в тясна връзка с християнските богомилски братства, в каквито било групирано голяма част от населението, особено в западните краища на българската държава. Те съществували успоредно с официално признатите църкви и манастири. Богомилските братства били нежелани и плашели с идеите си устоите на Византия. Византийците дали на това братство прозвището "гнидаво", в смисъл - братство, опасно с идеите си, трудно, непреклонно, нежелано, от него идва името на селото - Гнидобрадско, с течение на времето отпаднал звукът "г" от първата част и името добило формата Нидобрацко. Така го произнасят още някои от околните села. В документи от XIX - XX век се срещат различни записвания: село Добруска, Нидобрацко, Недобърско, Небрацко, Добрецко. С царски указ от 1913 г. по желание на жителите му става Добърско, от тогава името на селото не е променяно.

През 2001 година в покрайнините на селото са открити случайно останки от пещ за тухли и керемиди датирани към III-IV век сл. Хр. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. За това какви са били първите заселници по тези места свидетелства топонимията -"Германица", "Апата" и др.

Добърско е разположено на известния в миналото поклоннически път, свързващ Светогорските манастири с Рилския манастир. Toй минавал по долината на река Места през Неврокоп, Драма и Серското поле. Една легенда разказва, че след Беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българския цар Самуил през 1014г., в която са пленени и ослепени 15000 български войници, част от тези осакатени бойци поемат за Рилската света обител. Зимата ги застига в землището на Гнидобратско, където според легендата, като пили вода от извора, който и днес съществува под църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, прогледнали и били изцелени. Според преданието тези слепци остават завинаги в селото.

Един от най-ранните писмени извори, където се споменава Добърско е Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. Според този царски хрисовул българският цар дарява на Рилския манастир земи, гори и села, в които манастирът има метоси, едно от които е село Гнидобрацко, дн. Добърско. Селото се споменава и в турските списъците на джелепкашаните от 1576г. с името Гнидобронска. В турски документ худутнаме от 1753 г., Добърско е включено като едно от многото вакъфски села в Рила, ползващи определени права с името Нидобронска.

В Добърско през XVII-XVIII век са живеели заможни хора занимаващи се с търговия. Основно изнасяли беломорски памук за европейските градове Виена и Буда, търгували и с град Дубровник (в м. Гробнините е открит камък с надпис: ”Да се знае Симо отиде за грод Виена”).

Само хора с такова социално положение са могли да станат инициатори и дарители за построяването на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, въпреки пречките на официалната турска подтисническа власт.

Около село Добърско в кръг са разположени осем християнски оброчища, сред които са: "Козарската църква", "Св. Илия", "Св. Спас", "Св. Атанас", "Св. Троица", "Св. Богородица", "Св. Димитър", "Св. Георги" и "Петрова църква" ("Петрово въже"). 

Според преданията това са били махали населявани от отделни родове, преди всички да се съберат и образуват едно компактно селище. На всичките тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст, където са се провеждали обредите и тайнствата. Вековното дърво е символ на божествения живот – това е изобразено още в древните египетски и асирийски паметници. За местните то е свещено и не бива да се сече. Тези места около село Добърско са свързани с духовността и обредите на жителите му в миналото и днес. 

Някои предполагат, че това са езически капища, превърнати в християнски оброчища след покръстването на обитаващите околността племена. Между християнството и старите езически вярваня съществува синкретизъм/приемственост на определени обичаи и обреди. Днес на мястото на повечето от оброчищата още стоят останките от някогашни църкви, които тепърва предстои да бъдат проучени. Осемте оброчища пазят селото от всички страни. 

Тази поклонническа пътека съществува и днес, макар че не е маркирана. Селото също е разположено в кръст. От юг е хълмът на "Св. Илия", от север - новоизграденият параклис на св. Богородица, на изток са "Копаната църква" със запазени останки от параклиса "Света Троица" и вековен черен бор, на запад - "Георгиева църква". В средата на кръста остава старата базилика, а до нея и възрожденската църква "Сретение Господне"(1860г.) - също национален паметник на културата.

Традиции:
В Добърско са запазени много местни традиции до днес.

• На 1-ви януари се правят кукери, т.нар. „старци”, а децата обикалят из къщите в селото да „сурвакат”.

• На 6-ти януари, Йордановден, наричан тук Водици, се хвърля кръст в ледените води на реката. На този ден е и празникът на село Добърско.

• На Сирни заговезни, Прошки, в селото се палят огньове от хвойна, около които местното население танцува.

• В добърска марка се е превърнал бобът и ястията шуплата, полайник, тиквеник, чекананик, бракадан /качамак/ и други.

• Културно наследство и забележителности в Добърско

  

 

Банско - Туристически портал, Хотели в Банско, Механи в Банско