/1722 г.-1773 г./

Монах, родоначалник и вдъхновител на Българското възраждане, първи историограф на България.

Той е най-малкият син в семейството на заможния търговец от Банско - Бильо Баанов и Катерина Кундева. По-големият брат на Паисий – Лазар, става монах под името Лаврентий в Хилендарския манастир. Споменава се многократно в кондиките на манастира. Хаджи Вълчо е средния син на Бильо Баанов, един от най-щедрите ктитори на Хилендарския и Зографския манастир.

В своята история Паисий отбелязва, че отишъл в Света гора през 1745 г., при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир. Там той започва да събира данни за своята история, често пътува като таксидиот, събира дарения и води поклонници в обителта. През 1761 г. посещава гр. Карловци, Сърбия, за да уреди някои манастирски дела, но всъщност, както самия той посочва в послеслова си, търси данни, проучва сведения за българската история в библиотеката на сръбската патриаршия. През 1762 г. напуска Хилендарския манастир и се премества в Зографския манастир, където намира по-благоприятни условия за довършване на книгата си. Черновата на историята и днес се съхранява в библиотеката на манастира.

Паисий сам разнася и разпространява своята история. Той е човек с буден ум, жаден за знания, отдал себе си за духовното издигане на народа си. За влиянието на ,,История славянобългарска“ свидетелстват многобройните известни до сега нейни преписи и преправки. Тази история поставя началото на българското Възраждане, а народът го назовава негов Патриарх.