Веляновата къща в Банско е строена 18-19 в. с характерното за това време строителство. Укрепената къща е била наложена като архитектурен стил, поради разбойническата напаст нахлула през 18 век по нашите земи. Това е принудило търговското съсловие да строи укрепени къщи, за да може да защити семействата.
Преди да се засели Велян Огнев в Банско, къщата, която му даряват е била на заможен търговски род с много деца, но при внезапна трагедия семейството е преместено в друга къща. Скривалището на къщата е от наземен тип и към него трябва да се прибегне от някоя от вратичките в каменните зидове на двора. В скривалището също има четири вратички, от които да се излезе в четирите посоки, които сега са зазидани. Къщата с огромния двор е оставена да пустее, след като семейството я напуска.
При пристигането на Велян Огнев с двамата му сина в Банско, той е настанен в тази къща временно. Велян Огнев от Дебърската художествена школа, наречен още уста Велян, е майстор декоратор поканен да изписва църквата Света Троица. В последствие той се жени за София, сестрата на Неофит Рилски, от която няма поколение.
След установяването му в Банско, първенците християни решават да се отплатят на майстора не с пари, а като му дарят къща. Така Велян Огнев вдъхва втори живот на къщата. Той прави украса на къщата и тя придобива нов облик, като в последствие приема неговото малко име и е наречена Велянова къща.
Велян Огнев е държал на естетиката, като внася аристократичен привкус на дома си. Велян Огнев прави една част от закритата тераса вътрешна тоалетна и баня на етажа, като прегражда едно малко помещение - нещо, което е било голяма рядкост за типичните български къщи.
Първият етаж на Веляновата къща е едно голямо помещение, което се е използвало за мазе, и две малки стаички, едната е скривалището със зазиданите изходи, а другата е ползвана за ателие от уста Велян.
За живеене е отреден вторият етаж, където впечатление правят многото кътове за гости. Има голям чардак, който гледа към двора, с дървена мивка за улеснение на домакинята. Украсата е на уста Велян, но една част от нея е била похабена от времето.
Велян Огнев прави и украса в общата стая за цялото семейство, наречена „вкащчи”, където са сядали вечер край софрата. Стаята е с орнаменти като огледала по стените и дърворезба по полицата. От общата стая има врата, водеща към друга стая, в която стопанката е работила. Там се намират станът, чекръкът, хурката с вретеното, характерни за всички къщи от това време.
Домакинята е трябвало да умее всичко. Сами са си приготвяли дрехите и чергите за дома. Чеиза също са правели сами. Типичните сандъци присъстват и тук, като украсените са се наричали сватбарски или „писани“ и са изработвани от майстори. От работната стая на домакинята се влиза в женската стая, предназначена за майката с новороденото, където се намира и тайния изход към скривалището.
Личната гостна на София e наречена още синята стая и е с изрисувани Венеция и Цариград на стените. Присъства и портрет на автора в романтичен стил, където лицето е само скицирано, което потвърждава преданието достигнало до наши дни, че на Велян Огнев не му се отдавало да рисува човешки лица.
Типичната тераса, която е свързвала къщата със стопанската част (колибата), е служела за навес и на животните. От там се открива приказна гледка към величествения Пирин и неговите снежни върхове.
Веляновата къща в гр. Банско се намира недалеч от централния площад на града и църквата „Света Троица”. Сградата е образец на архитектурния тип укрепена къща от времето на Българското възраждане (ХVІІІ - ХІХ век) и е отворена за посещение от 1977 г.
Когато посетителят се намира тук, той неусетно попада във вълшебния свят на миналото, от където изплуват сенките на легендарни герои и образи на добри къщовници и ненагледни хубавици. Веляновата къща е обявена за паметник на културата с национално значение в брой 87 на Държавен вестник от 1967 г.
Aдрес: гр. Банско, ул. „Велян Огнев“ №5
Работно време: 09.00 – 13.00; 14.00 – 17.30 ч
Почивни дни: Неделя и Понеделник
Вход свободен: всяка първа Сряда от месеца
Тел. 0749/882 74, 0749/831 32 ; 0749/883 03; 0749/883 04
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.